29 июл. 2009 г., 11:21

Майко!

1.4K 1 9

Ах, колко силна беше ти,
за мойта радост живота си почерни.
Подкрепяше ме в тежки дни,
очите ти се мрежеха, но верни!

Сърцето си на мене даде
и най-богат със него ме направи,
душата си дори продаде,
за своята изгода ти забрави!

Сивеят днес косите твои,
безпомощно те времето одърпа,
в очите ти намирам жадувани покои,
а рамото - за сълзите ми кърпа!

За всичко, искрено благодаря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галин Михалев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...