Майко!
Ах, колко силна беше ти,
за мойта радост живота си почерни.
Подкрепяше ме в тежки дни,
очите ти се мрежеха, но верни!
Сърцето си на мене даде
и най-богат със него ме направи,
душата си дори продаде,
за своята изгода ти забрави!
Сивеят днес косите твои,
безпомощно те времето одърпа,
в очите ти намирам жадувани покои,
а рамото - за сълзите ми кърпа!
За всичко, искрено благодаря!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галин Михалев Всички права запазени
