Jul 29, 2009, 11:21 AM

Майко!

  Poetry » Civic
1.4K 1 9

Ах, колко силна беше ти,
за мойта радост живота си почерни.
Подкрепяше ме в тежки дни,
очите ти се мрежеха, но верни!

Сърцето си на мене даде
и най-богат със него ме направи,
душата си дори продаде,
за своята изгода ти забрави!

Сивеят днес косите твои,
безпомощно те времето одърпа,
в очите ти намирам жадувани покои,
а рамото - за сълзите ми кърпа!

За всичко, искрено благодаря!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галин Михалев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...