radiola (Рада Димова)
176 3129
1 нояб. 2016 г., 13:37

Макондо, или няма кой да пише на полковника 

  Поэзия » Гражданская
627 1 5

 

                                И все по-продължителни са дъждовете,

                                и все по-кратки са сезоните на радостта,

                                блатясаха пътеките... и бреговете

                                потънаха в непредсказуема тъга...

                                Разляха се реките, няма лодки,

                                пренасящи и вино, и утеха,

                                крайбрежията опустяха кротко,

                                забулени в дъждовната си дреха.

                                Не е проблемът(зная) в дъждовете -

                                в душата дъждовете са на ужким,

                                но чувам - стенат болно ветровете,

                                без брегове, пристанища и суша!

                                Къде е Ной, да събере в едно корито

                                обезверените и паднали души?

                                Спасяваме каквото можем упорито

                                и всеки ден отново се рушим!

© Рада Димова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??