Макондо, или няма кой да пише на полковника
И все по-продължителни са дъждовете,
и все по-кратки са сезоните на радостта,
блатясаха пътеките... и бреговете
потънаха в непредсказуема тъга...
Разляха се реките, няма лодки,
пренасящи и вино, и утеха,
крайбрежията опустяха кротко,
забулени в дъждовната си дреха.
Не е проблемът(зная) в дъждовете -
в душата дъждовете са на ужким,
но чувам - стенат болно ветровете,
без брегове, пристанища и суша!
Къде е Ной, да събере в едно корито
обезверените и паднали души?
Спасяваме каквото можем упорито
и всеки ден отново се рушим!
© Рада Димова All rights reserved.
