2 авг. 2011 г., 21:33

Малахитено море

619 0 4

Извечен стон си, малахитено море,

ухо на нечия история, на нечия любов,

помогнало на двама влюбени поне,

и спастрило вселената им под покров.

Как искам  да те чуя, ела на плитчина,

я, в раковина малахитено море се свря!

Аз вече зная, бясно море, как ме позна

и запокити ме - в безкрайността,

и оглуши ме - с вечния прибой,

и ослепи ме - с блеснала звезда.

С усмивки слънчеви разнежи  безброй,

и ненасити - чак до утринта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мариола Томова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...