тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
2 ago 2011, 21:33

Малахитено море 

  Poesía » De amor
455 0 4

Извечен стон си, малахитено море,

ухо на нечия история, на нечия любов,

помогнало на двама влюбени поне,

и спастрило вселената им под покров.

Как искам  да те чуя, ела на плитчина,

я, в раковина малахитено море се свря!

Аз вече зная, бясно море, как ме позна

и запокити ме - в безкрайността,

и оглуши ме - с вечния прибой,

и ослепи ме - с блеснала звезда.

С усмивки слънчеви разнежи  безброй,

и ненасити - чак до утринта!

© Мариола Томова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??