тюркоаз (Мариола Томова)
940 8311
Aug 2, 2011, 9:33 PM

Малахитено море 

  Poetry » Love
460 0 4

Извечен стон си, малахитено море,

ухо на нечия история, на нечия любов,

помогнало на двама влюбени поне,

и спастрило вселената им под покров.

Как искам  да те чуя, ела на плитчина,

я, в раковина малахитено море се свря!

Аз вече зная, бясно море, как ме позна

и запокити ме - в безкрайността,

и оглуши ме - с вечния прибой,

и ослепи ме - с блеснала звезда.

С усмивки слънчеви разнежи  безброй,

и ненасити - чак до утринта!

© Мариола Томова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??