6 сент. 2010 г., 12:58  

Малахитови топли сълзи...

1.6K 0 43

 

 

 

                

 

             Зад
             малахитовата тъжна топлина
             на очите си
             невидима съм и скрита.
             От тревоги и обиди болката простена
             и в душата ми пречистена
             в тиха нежност
             обличам.
             Кротко в ръцете си държа
             съдбата на парчета потрошена
             и рисувам
             с малахитови топли сълзи
             за две изгубени сърни
пътеката светла
             в тъмнината.

             И само...
             небесната любов
             вратите отваря от мъка натежали
             към истината стъпкана
             със злоба поругана.
             А в топлия малахитов рисунък
             на очите ми
             разковниче крехко за болката
покълва

             с финес на обичане.

 

 

          

         http://www.youtube.com/watch?v=pskd0SiDYGo

 

                МУЗИКА >>> Rodrigo -Adagio

 

 

             

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кротост, спокойствие, нежност, топлина, мекота, лъчезарност, дълбока духовна, нравствена красота лъхат от стиха ти. Поетичният ти свят ме омая и пречисти! Поздрави!
  • От друг свят е този поетичен ромон. Звучи ми като носталгия по нещо, което сме забравили и...аха, аха да си го спомним...
  • благодаря ви, сърдечно..
  • Пази я и още как!!!
    Прекрасна!!!
  • Толкова топъл и обичащ стих!Докосна ме,Маги!Адмирации!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...