Зад
малахитовата тъжна топлина
на очите си
невидима съм и скрита.
От тревоги и обиди болката простена
и в душата ми пречистена
в тиха нежност
обличам.
Кротко в ръцете си държа
съдбата на парчета потрошена
и рисувам
с малахитови топли сълзи
за две изгубени сърни пътеката светла
в тъмнината.
И само...
небесната любов
вратите отваря от мъка натежали
към истината стъпкана
със злоба поругана.
А в топлия малахитов рисунък
на очите ми
разковниче крехко за болката покълва
с финес на обичане.
http://www.youtube.com/watch?v=pskd0SiDYGo
МУЗИКА >>> Rodrigo -Adagio
© Магдалена Костадинова Все права защищены