Sep 6, 2010, 12:58 PM  

Малахитови топли сълзи...

  Poetry » Other
1.6K 0 43

 

 

 

                

 

             Зад
             малахитовата тъжна топлина
             на очите си
             невидима съм и скрита.
             От тревоги и обиди болката простена
             и в душата ми пречистена
             в тиха нежност
             обличам.
             Кротко в ръцете си държа
             съдбата на парчета потрошена
             и рисувам
             с малахитови топли сълзи
             за две изгубени сърни
пътеката светла
             в тъмнината.

             И само...
             небесната любов
             вратите отваря от мъка натежали
             към истината стъпкана
             със злоба поругана.
             А в топлия малахитов рисунък
             на очите ми
             разковниче крехко за болката
покълва

             с финес на обичане.

 

 

          

         http://www.youtube.com/watch?v=pskd0SiDYGo

 

                МУЗИКА >>> Rodrigo -Adagio

 

 

             

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кротост, спокойствие, нежност, топлина, мекота, лъчезарност, дълбока духовна, нравствена красота лъхат от стиха ти. Поетичният ти свят ме омая и пречисти! Поздрави!
  • От друг свят е този поетичен ромон. Звучи ми като носталгия по нещо, което сме забравили и...аха, аха да си го спомним...
  • благодаря ви, сърдечно..
  • Пази я и още как!!!
    Прекрасна!!!
  • Толкова топъл и обичащ стих!Докосна ме,Маги!Адмирации!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...