6 sept 2010, 12:58  

Малахитови топли сълзи...

  Poesía » Otra
1.6K 0 43

 

 

 

                

 

             Зад
             малахитовата тъжна топлина
             на очите си
             невидима съм и скрита.
             От тревоги и обиди болката простена
             и в душата ми пречистена
             в тиха нежност
             обличам.
             Кротко в ръцете си държа
             съдбата на парчета потрошена
             и рисувам
             с малахитови топли сълзи
             за две изгубени сърни
пътеката светла
             в тъмнината.

             И само...
             небесната любов
             вратите отваря от мъка натежали
             към истината стъпкана
             със злоба поругана.
             А в топлия малахитов рисунък
             на очите ми
             разковниче крехко за болката
покълва

             с финес на обичане.

 

 

          

         http://www.youtube.com/watch?v=pskd0SiDYGo

 

                МУЗИКА >>> Rodrigo -Adagio

 

 

             

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Кротост, спокойствие, нежност, топлина, мекота, лъчезарност, дълбока духовна, нравствена красота лъхат от стиха ти. Поетичният ти свят ме омая и пречисти! Поздрави!
  • От друг свят е този поетичен ромон. Звучи ми като носталгия по нещо, което сме забравили и...аха, аха да си го спомним...
  • благодаря ви, сърдечно..
  • Пази я и още как!!!
    Прекрасна!!!
  • Толкова топъл и обичащ стих!Докосна ме,Маги!Адмирации!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...