6.09.2010 г., 12:58  

Малахитови топли сълзи...

1.6K 0 43

 

 

 

                

 

             Зад
             малахитовата тъжна топлина
             на очите си
             невидима съм и скрита.
             От тревоги и обиди болката простена
             и в душата ми пречистена
             в тиха нежност
             обличам.
             Кротко в ръцете си държа
             съдбата на парчета потрошена
             и рисувам
             с малахитови топли сълзи
             за две изгубени сърни
пътеката светла
             в тъмнината.

             И само...
             небесната любов
             вратите отваря от мъка натежали
             към истината стъпкана
             със злоба поругана.
             А в топлия малахитов рисунък
             на очите ми
             разковниче крехко за болката
покълва

             с финес на обичане.

 

 

          

         http://www.youtube.com/watch?v=pskd0SiDYGo

 

                МУЗИКА >>> Rodrigo -Adagio

 

 

             

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Кротост, спокойствие, нежност, топлина, мекота, лъчезарност, дълбока духовна, нравствена красота лъхат от стиха ти. Поетичният ти свят ме омая и пречисти! Поздрави!
  • От друг свят е този поетичен ромон. Звучи ми като носталгия по нещо, което сме забравили и...аха, аха да си го спомним...
  • благодаря ви, сърдечно..
  • Пази я и още как!!!
    Прекрасна!!!
  • Толкова топъл и обичащ стих!Докосна ме,Маги!Адмирации!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...