Забравата е ново щастие
Мълчат камбаните на словото -
*пълчища от любими ме обгръщат -
възпявам електрическото тяло,
а аз самият невъзпят съм.
Мълчат и смелите, когато:
сами, дълбоки, тъжни, страстни
пресъхват дълбините им,
а в бързеи опасни
се давят дните им. И ясно е:
забравата е ново щастие,
и само в църквата разплакват се камбаните.
И само лудите умират преждевременно,
насила и залудо, и все тая е
къде сме тръгнали: добри - сред бясните.
Родени в ширини - наблъскани натясно:
дошло е време да се крием ли?
От страх. Заразно е. И няма маски -
да ни спасят: от новото ни щастие.
*Възпявам електрическото тяло - Уолт Уитман, превод Цветан Стоянов
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Петър Димитров Все права защищены ✍️ Без помощи ИИ
