Dec 12, 2025, 5:09 AM

Забравата е ново щастие

  Poetry
183 2 7

Мълчат камбаните на словото -

*пълчища от любими ме обгръщат -

възпявам електрическото тяло,

а аз самият невъзпят съм.

Мълчат и смелите, когато:

сами, дълбоки, тъжни, страстни

пресъхват дълбините им,

а в бързеи опасни

се давят дните им. И ясно е:

забравата е ново щастие,

и само в църквата разплакват се камбаните.

И само лудите умират преждевременно,

насила и залудо, и все тая е

къде сме тръгнали: добри - сред бясните.

Родени в ширини - наблъскани натясно:

дошло е време да се крием ли?

От страх. Заразно е. И няма маски -

да ни спасят: от новото ни щастие.

 

*Възпявам електрическото тяло - Уолт Уитман, превод Цветан Стоянов

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Димитров All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

  • Темата е много обширна, и ми липсват събитията, особено имровизираните и непланираните. Като да грабнеш раницата, и да отидеш на планина, или - лятото на Иракли или Синеморец. Без много пари, и да спиш на палатка: за да те хапят комарите, разбира се. На места комарите отмъкваха палатките дори, защото бяха едри като врабчета. Утре съм на "тийм мийтинг" в Бирмингам. Ама че събитие! Скука и половина с две думи и един съюз. Но не ме слушайте мен: гледайте си кефа, и да живее рокенрола!
  • Поздрав! Аз приех това ново щастие. Явно, няма как иначе. Иначе боли.
  • Е, това е най-хубавото. Да има какво да гледаме, даже и ток да няма. Така да е, благодаря!
  • И нашият мол не е голям, приблизително колкото мола на Стамболийски в София е. 😊 За творбата: да забравиш е да се оставиш на вълните в чуждо море. Все едно дали морето се нарича Нетфликс, Инстаграм или Гугъл. Тази сутрин бързах да направя снимка на изгрева, че беше толкова красив: розовочервено небе, малко преди да избухне зората. Истински изгрев наблюдавах, не в Инстаграм и си спомних всичко, което ме бяха накарали да забравя. Това е метафора: аз не забравям. Весели празници искаме ние, не леки И на теб подобни, Краси!
  • Нашият мол не е голям, вярно е Интересно е как някои хора могат да намерят щастието за 3 секунди, а на други няколко живота няма да им стигнат. Мислих и върху това, какво забравяш, когато си щастлив. И дали точно забравата не те прави такъв - това по повод на творбата ти. Леки празници!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...