20 мар. 2009 г., 16:16

Малката вещица

2.1K 1 5

Познаваш ли нощите, мрака студен,
не бой се, излез на открито.
Жадува душата ти в демонски плен
да падне, защо не опиташ?

Защо не опиташ кръвта на света?
Защо не погълнеш звездите?
Подобно на вещица с лека метла
лети, развращавай душите.

Аз зная, крилата ти още не са
укрепнали. Още незряла
си в своята сила, макар и сама,
ти можеш да вземеш бокала.

Ще имаш сърцето на не един мъж,
от тях можеш огън да пиеш.
И те, макар в друго да имат кураж,
ще искат от теб да се скрият.

Е хайде, ориснице, тръгвай на път,
очаква те лов пагубно сладък.
Етествено, демонът иска залог,
ти дай му душата си млада.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Авитохол Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря на всички за оценките. И специално на andrina_mark за добрия съвет, с който съм напълно съгласен. Все пак не мисля, че жанра е хорър.
  • Наистина е доста злокобно!
    Но демоните искат душата, на тях сърце не им трябва. Имат ли душата, имат всичко останало!
    Сравнително добре написан стих, но не си падам по хоръра, независимо от наличието на паралелна алюзия... .
    /хмммм, софист?!.../
  • Много прокобно ми звучи!
    Иначе, като стих е супер!
  • Поздравления, Мите!
  • суперррррр! много, ама много ми хареса !

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...