Малката вещица
Познаваш ли нощите, мрака студен,
не бой се, излез на открито.
Жадува душата ти в демонски плен
да падне, защо не опиташ?
Защо не опиташ кръвта на света?
Защо не погълнеш звездите?
Подобно на вещица с лека метла
лети, развращавай душите.
Аз зная, крилата ти още не са
укрепнали. Още незряла
си в своята сила, макар и сама,
ти можеш да вземеш бокала.
Ще имаш сърцето на не един мъж,
от тях можеш огън да пиеш.
И те, макар в друго да имат кураж,
ще искат от теб да се скрият.
Е хайде, ориснице, тръгвай на път,
очаква те лов пагубно сладък.
Етествено, демонът иска залог,
ти дай му душата си млада.
© Авитохол All rights reserved.
.
