Малък Сечко се намръщи
Малък сечко се намръщи,
хукна разгневен от къщи,
там под старата хралупа,
сняг отново да натрупа.
Кълвач почуква от зарана,
красива къщичка строи,
във хралупата голяма,
семейството да приюти.
Южнякът вятър се надигна,
от вчера нещо му тежи,
днес решил е да издуха,
снегът от старите ели.
Зайо Байо сред гъстака,
плахо главата си подава,
гледа сврака дългокрака,
Малък Сечко разиграва.
В перушината й нежна,
сврял се той небрежно,
но потропва тя със крак,
и подгони тоз юнак.
Под купчината от сняг,
се подава нечий крак
и засвири весел пак,
нашия храбрец, южняк.
Малък Сечко е на прага,
чака своята награда,
децата румени , засмени,
да играят със наслада!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миночка Митева Все права защищены
