Мама...

Мама...

На Мама - колко много писано е за нея!

Колко много са чувствата за нея!

Колко са сълзите, колко са мечтите!?

Колко много обич е изписана - за нея!

Мама! Тази дума колко чужда бе за мене!

Колко дълго време бях без Нея!

Без нейната обич, без нейното присъствие!

Колко дълго време бях сама - а тя била е с мене!

Майчината обич - винаги в сърцето е била!

Тя далеч е, но духът при мен е бил!

Обичам я повече от всичко  - но очите слепи са били!

Сега тъгувам аз за нея повече, отколкото преди!

Сега съжалявам за всяка болка, която причиних!

За всяка силна дума, с която Нея нараних!

За всеки миг, що била е сама, що болка Тя изтърпя.

Изправи се  тя срещу света!

В замяна какво получава?!

Та тя е майка - нищо не очаква в замяна!

Но обичам я повече от всичко на света!

И за всичко от сърце ù благодаря!

Анна Хубенова Соколова - 2011