28 авг. 2011 г., 22:12

Мама Мария 

  Поэзия » Другая
742 0 13

Горчи отсъствието ти - сълза,
с която от години се сбогувам.
Боли несбъднатата мисъл за
това, че времето скръбта лекува.

И тази болка, свита на кравай,
очаква ме сега, да я завия,
 да я помилвам, да ù сипя чай,
а после в мен дълбоко да я скрия.

Светът е глух без майчиния глас,

животът – празен филм във нямо кино,
щом, мамо, ако те повикам аз,
не можеш да ми отговориш: - Сине...

Днес мъкна по баира своя кръст,

приел покорно тази орисия -
че няма никога да съм Иисус,
но ти ще си завинаги Мария.

© Владимир Виденов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??