Мама Мария
Горчи отсъствието ти - сълза,
с която от години се сбогувам.
Боли несбъднатата мисъл за
това, че времето скръбта лекува.
И тази болка, свита на кравай,
очаква ме сега, да я завия,
да я помилвам, да ù сипя чай,
а после в мен дълбоко да я скрия.
Светът е глух без майчиния глас,
животът – празен филм във нямо кино,
щом, мамо, ако те повикам аз,
не можеш да ми отговориш: - Сине...
Днес мъкна по баира своя кръст,
приел покорно тази орисия -
че няма никога да съм Иисус,
но ти ще си завинаги Мария.
© Владимир Виденов All rights reserved.
