vladun (Владимир Виденов)
84 507
Aug 28, 2011, 10:12 PM

Мама Мария 

  Poetry » Other
741 0 13

Горчи отсъствието ти - сълза,
с която от години се сбогувам.
Боли несбъднатата мисъл за
това, че времето скръбта лекува.

И тази болка, свита на кравай,
очаква ме сега, да я завия,
 да я помилвам, да ù сипя чай,
а после в мен дълбоко да я скрия.

Светът е глух без майчиния глас,
животът – празен филм във нямо кино,
щом, мамо, ако те повикам аз,
не можеш да ми отговориш: - Сине...

Днес мъкна по баира своя кръст,
приел покорно тази орисия -
че няма никога да съм Иисус,
но ти ще си завинаги Мария.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??