28.08.2011 г., 22:12 ч.
Мама Мария
Горчи отсъствието ти - сълза,
с която от години се сбогувам.
Боли несбъднатата мисъл за
това, че времето скръбта лекува.
И тази болка, свита на кравай,
очаква ме сега, да я завия,
да я помилвам, да ù сипя чай,
а после в мен дълбоко да я скрия.
Светът е глух без майчиния глас,
животът – празен филм във нямо кино,
щом, мамо, ако те повикам аз,
не можеш да ми отговориш: - Сине... ...
с която от години се сбогувам.
Боли несбъднатата мисъл за
това, че времето скръбта лекува.
И тази болка, свита на кравай,
очаква ме сега, да я завия,
да я помилвам, да ù сипя чай,
а после в мен дълбоко да я скрия.
Светът е глух без майчиния глас,
животът – празен филм във нямо кино,
щом, мамо, ако те повикам аз,
не можеш да ми отговориш: - Сине... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход Регистрация© Владимир Виденов Всички права запазени
Предложения
-
-
Живее още, в ъгълчето скрито, невидимо за ничие око, но твърде живо, доста упорито и страшно неуморн...
-
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
-
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
