МАМА ПЕЕ „Ален мак”
Мама пее „Ален мак”,
чувам песента и пак, и пак.
Нея няма я отдавна и съм сам,
но нейде пее „Ален мак” и „там”.
В паметта ми тя е чучулига,
в сърце ми да живее пак ми стига,
в очите ми е мойта млада мама,
в уши ми е глас-камбана!
Ах , това е мама… мама…!
- нежен стон сърцето ми отронва,
тя е тука и я няма,
търся и жадувам ласката на мама!
Нишки сребърни в косите вплитам,
но дете аз в спомените скитам –
нявга гушваше ме мама,
а така отдавна тук я няма… няма!
Пееш някъде ти „ален мак самотен нейде,
в зелена нива е разцъфнал…”
и тих ветрец кога повее…
аз чувам… – Мама пее… мама пее!
Ренета Първанова
© Ренета Първанова Все права защищены