Mar 8, 2015, 4:12 PM

Мама пее „Ален мак”

  Poetry » Other
752 0 6

МАМА ПЕЕ „Ален мак”

 

 

Мама пее „Ален мак”,

чувам песента и пак, и пак.

Нея няма я отдавна и съм сам,

но нейде пее „Ален мак” и „там”.

 

В паметта ми тя е чучулига,

в сърце ми да живее пак ми стига,

в очите ми е мойта  млада мама,

в уши ми е глас-камбана!

 

Ах , това е мама… мама…!

- нежен стон сърцето ми отронва,

тя е тука и я няма,

търся и жадувам ласката на мама!

 

Нишки сребърни в косите вплитам,

но дете аз в спомените скитам –

нявга гушваше ме мама,

а така отдавна тук я няма… няма!

 

Пееш някъде ти „ален мак самотен нейде,

в зелена нива е разцъфнал…”

и тих ветрец кога повее… 

аз чувам…  – Мама пее… мама пее!

 

 

Ренета Първанова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ренета Първанова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Василка!
  • Споменът за майката е вечен! Чуваме гласа й и се молим да я видим!
    Не може, тя е тъй далече! Харесах!
  • Стойне,честит празник и на теб!Прегръщам те топло и ти благодаря!
  • Честит празник, Рени, макар и с малко закъснение!
    "Ах, това е мама...мама...!
    нежен стон сърцето ми отронва,
    тя е тука и я няма,
    търся и жадувам ласката на мама!"
    Болката, която ме докосна от твоето стихотворение е същата, която ме изгаря от загубата на моята мила майчица!Вечна им памет!
    Поздрав от мен и ведро настроение!
  • Благодаря, Мисана!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...