15 апр. 2017 г., 09:17  

Мама те нарича

420 1 0

             Толкова е Слънцето далече,

             а облаците сиви  са и чужди.

             Дъждът намокри всичко,

             и все вали, вали.

 

              Но, Ветре, ти лети,

              стигни до роден дом!

              До прозореца поспри,

              ще видиш моето дете!

 

 

             То книжчица чете и срича.

             Забравих го почти аз вече,

             но нека моите сълзи го пазят

             и наричат!

 

 

            Да бъде здраво то!

            Добрите хора да обича!

            Лети ти, Ветре, натам,

            лети, не спирай!

 

            12.06.2014

            Пловдив

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....