Мама те нарича
Толкова е Слънцето далече,
а облаците сиви са и чужди.
Дъждът намокри всичко,
и все вали, вали.
Но, Ветре, ти лети,
стигни до роден дом!
До прозореца поспри,
ще видиш моето дете!
То книжчица чете и срича.
Забравих го почти аз вече,
но нека моите сълзи го пазят
и наричат!
Да бъде здраво то!
Добрите хора да обича!
Лети ти, Ветре, натам,
лети, не спирай!
12.06.2014
Пловдив
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Хари Спасов Все права защищены
