Мама те нарича
Толкова е Слънцето далече,
а облаците сиви са и чужди.
Дъждът намокри всичко,
и все вали, вали.
Но, Ветре, ти лети,
стигни до роден дом!
До прозореца поспри,
ще видиш моето дете!
То книжчица чете и срича.
Забравих го почти аз вече,
но нека моите сълзи го пазят
и наричат!
Да бъде здраво то!
Добрите хора да обича!
Лети ти, Ветре, натам,
лети, не спирай!
12.06.2014
Пловдив
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
