Мамината Коледа
Мамината Коледа -
беше толкова отдавна,
сякаш никога не е била.
Бяха двама с татко.
Чакаха ни с коледното дърво.
Бяха развълнувани.
Пристигахме с коли -
деца и внуци,
пълниха очите им с искри.
Масата отрупана с вкусни гозби.
Станала е мама призори,
питка чудна да омеси,
да завий сарми,
а в гърнето кървавица ври.
Домашна баница, тиквеник -
майстор бе на тънките кори,
накрая с орехи гадаехме бъдните дни.
Вечер с коледарите пеехме до зори.
Мамината Коледа... липсва ми!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Василка Ябанджиева Все права защищены
