Мамината Коледа

Poetry

1.6K 4 13

Мамината Коледа -

беше толкова отдавна,

сякаш никога не е била.

Бяха двама с татко.

Чакаха ни с коледното дърво.

Бяха развълнувани.

Пристигахме с коли -

деца и внуци,

пълниха очите им с искри.

Масата отрупана с вкусни гозби.

Станала е мама призори,

питка чудна да омеси,

да завий сарми,

а в гърнето кървавица ври.

Домашна баница, тиквеник -

майстор бе на тънките кори,

накрая с орехи гадаехме бъдните дни.

Вечер с коледарите пеехме до зори.

Мамината Коледа... липсва ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

The work is a contestant:

Comments

anabel7 (Албена Димитрова)

Натъжи ме стихът ти, Васе!... И на мен ми липсва... Успех в конкурса!

2017-12-08T23:17:03+02:00
Sunny_EL (Sunny)

Приятно, топло, задушевно!
Усетих уханието на домашна питка и вкусни гозби!
Прииска ми се да съм част от тази красива Коледа!
Поздравления и искрени пожелания за успех, Васе!!!

2017-11-28T23:10:37+02:00
rocker (Велин)

Прекрасна Коледа си описала, Васе! Давам глас!

2017-11-28T19:04:13+02:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Нежна и задушевна е твоята Коледа, Весе!

2017-11-25T00:54:03+02:00
Violet_86 (Виолета)

Хубаво е, Васе
Поздрави.

2017-11-24T20:55:29+02:00