2 авг. 2022 г., 10:19

Маратонки

854 1 3

Исках нови маратонки,

а не семки и бонбонки.

Ала мама ме отсече:

,,Хич и не мисли,човече!"

 

Аз при татко се завтекох,

тези думи му изрекох:

,,Не искам аз да те притискам,

обаче, маратонки искам!".

 

Баща ми леко се почеса,

идеята не му хареса.

,,Абе, синко, много знаеш,

отивай ти да си играеш!".

 

Аз помислих си в аванс:

,,Баба е последен шанс!".

Втурнах се, ще си призная,

аз към бабината стая.

 

Баба кротко ме изслуша.

,,При мене, бабино, е суша.

Не съм платила всички сметки,

но, ето ти за гуменетки!".

 

Как баба си да не прегърна?

Знайте, жеста ще и върна!

Обут със нови маратонки

на ней ще купя и бонбонки!

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Янков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...