Маратонки
Исках нови маратонки,
а не семки и бонбонки.
Ала мама ме отсече:
,,Хич и не мисли,човече!"
Аз при татко се завтекох,
тези думи му изрекох:
,,Не искам аз да те притискам,
обаче, маратонки искам!".
Баща ми леко се почеса,
идеята не му хареса.
,,Абе, синко, много знаеш,
отивай ти да си играеш!".
Аз помислих си в аванс:
,,Баба е последен шанс!".
Втурнах се, ще си призная,
аз към бабината стая.
Баба кротко ме изслуша.
,,При мене, бабино, е суша.
Не съм платила всички сметки,
но, ето ти за гуменетки!".
Как баба си да не прегърна?
Знайте, жеста ще и върна!
Обут със нови маратонки
на ней ще купя и бонбонки!
© Георги Янков All rights reserved.
