valiordanov (Валентин Йорданов) valiordanov (Валентин Йорданов)
40 1.9K
9 апр. 2007 г., 19:38

"МАРИЯ"

819 0 9
Всеки носи в себе си - Мария...
Своята Мария нося аз.
Аз съм храма, тя ми е светиня...
Моля ли се - тя е моят глас...

Белег е на раната в сърцето...
Хоризонт - целуван със очи...
Моята Мария - нежно цвете,
още търси как да ми прости.

Но за обич прошка аз не търся
и не давам прошка за любов!...
По икони камъни не хвърлям...
Не скверня си собствения Бог!..

Ще те нося в себе си, Мария...
В мене ли си - тъй ми е добре...
Аз създадох цялата магия -
ти разпенваш моето море...












Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поэзия 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4.1K 5.0