9 апр. 2007 г., 19:38

"МАРИЯ"

818 0 9
Всеки носи в себе си - Мария...
Своята Мария нося аз.
Аз съм храма, тя ми е светиня...
Моля ли се - тя е моят глас...

Белег е на раната в сърцето...
Хоризонт - целуван със очи...
Моята Мария - нежно цвете,
още търси как да ми прости.

Но за обич прошка аз не търся
и не давам прошка за любов!...
По икони камъни не хвърлям...
Не скверня си собствения Бог!..

Ще те нося в себе си, Мария...
В мене ли си - тъй ми е добре...
Аз създадох цялата магия -
ти разпенваш моето море...













Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....