2 мар. 2020 г., 01:58

Мартенско

1K 5 13

Очевидно е време 

да прочистя градината.

За начало ще взема

да прегледам малините.

 

Всички пръчки изсъхнали 

ще изхвърля през портата.

Избуялите връхчета

на прикритата гордост

 

да подрязвам ще почна.

Треволяка суетен -

изтощител на почвата,

ще изскубя по светло.

 

И дървета огромни,

със загнездени сенки

на болезнени спомени,

днес ще бъдат отсечени.

 

Очевидно е време

да садя ново семе…


 

Албена Димитрова

1.3.2020.

София.



 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Албена Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...