2.03.2020 г., 1:58

Мартенско

1K 5 13

Очевидно е време 

да прочистя градината.

За начало ще взема

да прегледам малините.

 

Всички пръчки изсъхнали 

ще изхвърля през портата.

Избуялите връхчета

на прикритата гордост

 

да подрязвам ще почна.

Треволяка суетен -

изтощител на почвата,

ще изскубя по светло.

 

И дървета огромни,

със загнездени сенки

на болезнени спомени,

днес ще бъдат отсечени.

 

Очевидно е време

да садя ново семе…


 

Албена Димитрова

1.3.2020.

София.



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...