22 янв. 2021 г., 14:01

Маска

879 1 4

Защо живеем с маска на лицето

и сменяме я всеки ден, дори през час?

Дали за да предпазим от тъга сърцето,

носим маската. Държим навсякъде да бъде с нас.

 

Може би за да бъдем приети радушно?

Всеки иска да се впише в общостта.

Държим се студено и някак бездушно,

с маска прикриваме същността.

 

Кому е нужен този маскарад!?

Ужасно или пък нужно е да носим маска всеки ден?

Пред кого разиграваме този парад?

Ние ли сме господарите или на маската сме в плен?

 

Преструваме се на добри, прекрасни

- същински ангели с крила,

ала крием своите лъжи ужасни

и не признаваме ничии правила.

 

Преструваме се на безгрешни,

но грешен е всеки човек!

С маска живеем и ставаме смешни,

ден след ден и век след век...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви, Милена Френкева.
  • Добре си описала лицемерието в обществото и страха от отхвърлянето, ако не сме като другите. Но всеки от нас се нуждае от искреност и любов, стига да посмее да се разкрие пред искрени и добри хора
  • Благодаря Ви, Атанас Маринов.
  • Това ми хареса.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....