Маска
Защо живеем с маска на лицето
и сменяме я всеки ден, дори през час?
Дали за да предпазим от тъга сърцето,
носим маската. Държим навсякъде да бъде с нас.
Може би за да бъдем приети радушно?
Всеки иска да се впише в общостта.
Държим се студено и някак бездушно,
с маска прикриваме същността.
Кому е нужен този маскарад!?
Ужасно или пък нужно е да носим маска всеки ден?
Пред кого разиграваме този парад?
Ние ли сме господарите или на маската сме в плен?
Преструваме се на добри, прекрасни
- същински ангели с крила,
ала крием своите лъжи ужасни
и не признаваме ничии правила.
Преструваме се на безгрешни,
но грешен е всеки човек!
С маска живеем и ставаме смешни,
ден след ден и век след век...
© Татяна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря Ви, Милена Френкева.
-
Добре си описала лицемерието в обществото и страха от отхвърлянето, ако не сме като другите. Но всеки от нас се нуждае от искреност и любов, стига да посмее да се разкрие пред искрени и добри хора
-
Благодаря Ви, Атанас Маринов.
-
Това ми хареса.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
