12 мар. 2008 г., 23:12

Маска

1.2K 0 6
 

На вкочанени рамене намятам плаща,

мъртвешки бледи бузи пощипвам за руменина,

че и този ден е мой!, но кой ще плаща

погледа смел и вечéрите от студенина?

Излизам... развети коси - спрени в опашка,

разлети очи - със сенки омайни туширам,

уморения бяг превръщам в лека крачка,

не на момиче, на Нея! вътре приличам.

А вечерта маската си не свалям,

впи се, своите думи с мен говори,

приспивна песен пее тихо с радост,

че утре пак тя навън ще ме води.

 

Вдъхновено от Маска на ivety

 

10. III. 2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кера Господинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • На маската си заприличах много, но още мога да я свалям, слава Богу. В изкуството изкусни трябва да сме с думите, но важно е да бъдат умни те. Хубаво стихотворение. Поздрав!
  • Мдааа,след като написа какво имаш предвид...разбирам идеята ти за косата (не се бях сетила какво може да символизира).
  • Благодаря за думите, радвам се когато някой ми даде съвет. Наистина не ме бива много с този ритъм, но писането ми е само хоби и не съм много добра в техниката. Все пак редактирах части от стиха. Косите, вързани по някакъв начин, исках да символизират прекъсването на енергия, затова го оставям. Та това е. Усмивки!
  • Страхотно!Моите поздравления за силния стих,но все пак ти пожелавам все по-рядко да ти се налага да слагаш маска!Поздрави и усмивки от мен
  • Здрасти,ще бъда искрена с теб,защото имаш интересни идеи.Имаш някои добри попадения,но като цяло има нужда от корекция.Като за начало...ритъм,доста ти бяга.Докато го четях ми се стори,че тъкмо хвана идеята и... хоп... губя я (може на мен нещо да ми има).
    "Обедите от обиди" с/д мен не звучи много добре,има някакво натрупване,което размива.
    Косите могат да се веят и на опашка,но мисля,че може да измислиш друго сравнение,което ще е доста по-въздействащо.
    Мисля,че прекалих,извинявай.Според мен можеш да редактираш този стих и той би станал добър.
    Успех!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...