Mar 12, 2008, 11:12 PM

Маска

1.2K 0 6
 

На вкочанени рамене намятам плаща,

мъртвешки бледи бузи пощипвам за руменина,

че и този ден е мой!, но кой ще плаща

погледа смел и вечéрите от студенина?

Излизам... развети коси - спрени в опашка,

разлети очи - със сенки омайни туширам,

уморения бяг превръщам в лека крачка,

не на момиче, на Нея! вътре приличам.

А вечерта маската си не свалям,

впи се, своите думи с мен говори,

приспивна песен пее тихо с радост,

че утре пак тя навън ще ме води.

 

Вдъхновено от Маска на ivety

 

10. III. 2008

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кера Господинова All rights reserved.

Comments

Comments

  • На маската си заприличах много, но още мога да я свалям, слава Богу. В изкуството изкусни трябва да сме с думите, но важно е да бъдат умни те. Хубаво стихотворение. Поздрав!
  • Мдааа,след като написа какво имаш предвид...разбирам идеята ти за косата (не се бях сетила какво може да символизира).
  • Благодаря за думите, радвам се когато някой ми даде съвет. Наистина не ме бива много с този ритъм, но писането ми е само хоби и не съм много добра в техниката. Все пак редактирах части от стиха. Косите, вързани по някакъв начин, исках да символизират прекъсването на енергия, затова го оставям. Та това е. Усмивки!
  • Страхотно!Моите поздравления за силния стих,но все пак ти пожелавам все по-рядко да ти се налага да слагаш маска!Поздрави и усмивки от мен
  • Здрасти,ще бъда искрена с теб,защото имаш интересни идеи.Имаш някои добри попадения,но като цяло има нужда от корекция.Като за начало...ритъм,доста ти бяга.Докато го четях ми се стори,че тъкмо хвана идеята и... хоп... губя я (може на мен нещо да ми има).
    "Обедите от обиди" с/д мен не звучи много добре,има някакво натрупване,което размива.
    Косите могат да се веят и на опашка,но мисля,че може да измислиш друго сравнение,което ще е доста по-въздействащо.
    Мисля,че прекалих,извинявай.Според мен можеш да редактираш този стих и той би станал добър.
    Успех!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....