Маска
На вкочанени рамене намятам плаща,
мъртвешки бледи бузи пощипвам за руменина,
че и този ден е мой!, но кой ще плаща
погледа смел и вечéрите от студенина?
Излизам... развети коси - спрени в опашка,
разлети очи - със сенки омайни туширам,
уморения бяг превръщам в лека крачка,
не на момиче, на Нея! вътре приличам.
А вечерта маската си не свалям,
впи се, своите думи с мен говори,
приспивна песен пее тихо с радост,
че утре пак тя навън ще ме води.
Вдъхновено от Маска на ivety
10. III. 2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кера Господинова Всички права запазени
