8 сент. 2018 г., 18:02

Маската без лице

1.2K 2 1

В театър от маски всички играем,

аз моята роля усърдно играх,

но как всяка маска с лицето се срасна,

така неусетно, че чак не разбрах?!

 

Кой ли съм днес – човек ли поет,

син, приятел или нечий враг,

мъдрец ли глупец?! Всичко и нищо

и зъл съм признавам, че даже и драг!

 

Усърдно се борих със всичките маски –

една по една ги махах с ръце,

но ето съзрях, че изгубил съм всичко,

защото под тях аз нямах лице...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, да, маските не оставяй да залепнат на лицето. Трябва да намериш пространство и за истинското си аз в живота. Много ми хареса стиха, а последнияя куплет е страхотен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...