8 сент. 2018 г., 18:02

Маската без лице

1.2K 2 1

В театър от маски всички играем,

аз моята роля усърдно играх,

но как всяка маска с лицето се срасна,

така неусетно, че чак не разбрах?!

 

Кой ли съм днес – човек ли поет,

син, приятел или нечий враг,

мъдрец ли глупец?! Всичко и нищо

и зъл съм признавам, че даже и драг!

 

Усърдно се борих със всичките маски –

една по една ги махах с ръце,

но ето съзрях, че изгубил съм всичко,

защото под тях аз нямах лице...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • О, да, маските не оставяй да залепнат на лицето. Трябва да намериш пространство и за истинското си аз в живота. Много ми хареса стиха, а последнияя куплет е страхотен!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...