Маската без лице

Sep 8, 2018, 6:02 PM

Poetry » Phylosophy

891 2 1

В театър от маски всички играем,

аз моята роля усърдно играх,

но как всяка маска с лицето се срасна,

така неусетно, че чак не разбрах?!

Кой ли съм днес – човек ли поет,

син, приятел или нечий враг,

мъдрец ли глупец?! Всичко и нищо

и зъл съм признавам, че даже и драг!

Усърдно се борих със всичките маски –

една по една ги махах с ръце,

но ето съзрях, че изгубил съм всичко,

защото под тях аз нямах лице...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Tangerine (Хел)

2018-09-08T19:35:47+03:00

О, да, маските не оставяй да залепнат на лицето. Трябва да намериш пространство и за истинското си аз в живота. Много ми хареса стиха, а последнияя куплет е страхотен!