Маската без лице
В театър от маски всички играем,
аз моята роля усърдно играх,
но как всяка маска с лицето се срасна,
така неусетно, че чак не разбрах?!
Кой ли съм днес – човек ли поет,
син, приятел или нечий враг,
мъдрец ли глупец?! Всичко и нищо
и зъл съм признавам, че даже и драг!
Усърдно се борих със всичките маски –
една по една ги махах с ръце,
но ето съзрях, че изгубил съм всичко,
защото под тях аз нямах лице...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стоян Иванов Всички права запазени
