13 апр. 2016 г., 21:09  

Маслена екзистенция

851 0 7

Девствено платно. Коприна

сред цветната градина,

жив дъх художник влива,

четка в сърцето впива.

 

До роза я докосва

и с алено жигосва.

Олеандър понася –

на тъкан го нанася.

 

Орхидеята черна,

макар и да е скверна,

местенце там открива,

в ъглите тя попива.

 

А рамката стъжнена

до коприна пленена,

прегръща я гальовно,

целува я любовно.

 

Плат без воля, свобода,

багрен с чужда красота –

скрито истинско лице

от изкусните ръце.

 

А зад живия ми плет

пак изгрява слънчоглед,

дали е нарисуван

или пък блян сънуван?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Желая на всички съществуване в реалност, изобразена и сътворена от собствените ви умове, а не от външно наложени влияния и разбирания за това как трябва да изглежда "Картината"... :)

Комментарии

Комментарии

  • Ти си доста добра в поезията.
  • Гавраил, въпросът е в това дали този сладък слънчоглед всъщност не е нарисуван, точно както всичко останало? Лирическият също е част от Картината, нека не забравяме това, той също плува в това море, в което е ясно, че видяното не е такова, каквото изглежда през ключалките, принадлежащи на вратичките на съзнанието ни – очите. От научна и философска гледна точка човешкото възприятие е един безсрамен измамник, от неговите тежки окови не може да се освободи никой от нас, докато е...тлен. Което също може да бъде интерпретирано по много начини. В тълкуването и анализирането се крият всички отговори. А там всъщност се зараждат и самите въпроси.
  • Гледам картината но слънчогледа ме омагьоса.Неговите багри са истински.
  • Една философия, поднесена в цветни и достъпни форми. Уникален замисъл и чудесно изпълнение!
    Поздрави!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....