Маслена екзистенция
Девствено платно. Коприна
сред цветната градина,
жив дъх художник влива,
четка в сърцето впива.
До роза я докосва
и с алено жигосва.
Олеандър понася –
на тъкан го нанася.
Орхидеята черна,
макар и да е скверна,
местенце там открива,
в ъглите тя попива.
А рамката стъжнена
до коприна пленена,
прегръща я гальовно,
целува я любовно.
Плат без воля, свобода,
багрен с чужда красота –
скрито истинско лице
от изкусните ръце.
А зад живия ми плет
пак изгрява слънчоглед,
дали е нарисуван
или пък блян сънуван?
В тълкуването и анализирането се крият всички отговори. А там всъщност се зараждат и самите въпроси. 
