ЛуЛу
49 222
13.04.2016 г., 21:09 ч.  

Маслена екзистенция 

  Поезия » Философска
631 0 7

Девствено платно. Коприна

сред цветната градина,

жив дъх художник влива,

четка в сърцето впива.

 

До роза я докосва

и с алено жигосва.

Олеандър понася –

на тъкан го нанася.

 

Орхидеята черна,

макар и да е скверна,

местенце там открива,

в ъглите тя попива.

 

А рамката стъжнена

до коприна пленена,

прегръща я гальовно,

целува я любовно.

 

Плат без воля, свобода,

багрен с чужда красота –

скрито истинско лице

от изкусните ръце.

 

А зад живия ми плет

пак изгрява слънчоглед,

дали е нарисуван

или пък блян сънуван?

 

© Всички права запазени

Желая на всички съществуване в реалност, изобразена и сътворена от собствените ви умове, а не от външно наложени влияния и разбирания за това как трябва да изглежда "Картината"... :)

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ти си доста добра в поезията.
  • Гавраил, въпросът е в това дали този сладък слънчоглед всъщност не е нарисуван, точно както всичко останало? Лирическият също е част от Картината, нека не забравяме това, той също плува в това море, в което е ясно, че видяното не е такова, каквото изглежда през ключалките, принадлежащи на вратичките на съзнанието ни – очите. От научна и философска гледна точка човешкото възприятие е един безсрамен измамник, от неговите тежки окови не може да се освободи никой от нас, докато е...тлен. Което също може да бъде интерпретирано по много начини. В тълкуването и анализирането се крият всички отговори. А там всъщност се зараждат и самите въпроси.
  • Гледам картината но слънчогледа ме омагьоса.Неговите багри са истински.
  • Една философия, поднесена в цветни и достъпни форми. Уникален замисъл и чудесно изпълнение!
    Поздрави!
  • Харесва ми!
  • Колко красиво! Човек да рисува, както сънищата, така и реалността си...,както бляновете си, така и сбъдването им..., четката е в нас и ние рисуваме живота "Картината".Тогава всичко се случва, както трябва да се случи и без да бъде наложено"Трябва".
    "А зад живия ми плет
    пак изгрява слънчоглед,
    дали е нарисуван
    или пък блян сънуван?"
    А, дали е сън...ще разберем само след миг или безброй такива...и все пак ще разберем, това, което ни е нужно.
    Но е трудно...да поемем отговорност за такава екзистенция, в която въпреки страха можем да повярваме ,че маслените мечти могат да станат реалност. Защо? Може би защото само така всеки открива своя път и може да придобие смелостта...минавайки през това страдание...
    "Девствено платно, коприна
    в разноцветна градина,
    художник живост влива,
    в сърцето четка впива.

    До роза я докосва
    и с алено жигосва.
    Олеандър понася –
    на тъкан го нанася.
    ...

    А рамката стъжнена
    до коприна пленена,
    прегръща я гальовно,
    целува я любовно."
Предложения
: ??:??