Остави ги през ноември,
остави ги да не се познават.
Остави ги да се лутат и да търсят.
Остави ги и погледай
на маслината през малките листа
маслините как зреят
и крият се сред крехки клони.
Очи вдигни към синьото
в слънцето и трепнещ вятър,
в малки, тънки листа
прегръдките ми откривай,
в обли плодове и тъмно
очите ми покривай.
В къси, криви клони
нека другите се лутат -
ноември е за тях студен.
За теб ноември нека да съм аз,
цъфтящ и зреещ,
наливащ и зелен.
А после откъсни ме
и до сърцето си ме скрий.
© Огнян Цветанов Все права защищены