10 дек. 2006 г., 21:42

Материална треска

1.6K 0 11

Нещо има им на всички днеска,

хората са сякаш болни, слепи,

тресе ги тях материална треска

и вълнуват ги неща нелепи.

 

Коли, прически, нови дрешки -

всичко трябва да е налице;

Имат ли пари - държат се нечовешки

безизрастност добива тяхното лице.

 

Опаковката нима е толкоз важна?

Не се котираш ако си идеалист!?

Тези хора са с душа продажна,

ако си с тях - бъди материалист!

 

Всички сме материалисти - да,

но някои - малко, други - много;

Малкото са твърде малко за беда

а многото - дори премного!

 

Гледат топло да им е на тях,

не е важно, че някой вън студува.

Кажете ми това не е ли грях?

- Егоизъм във душата да царува!?

 

Изтъкани сме от фалш и суета,

и душите ни пропадат бавно, бавно

Имаме си във сърцето красота,

а пропиляваме я сигурно и “славно”.

 

Нека бъдем по-човечни и добри,

и да се радваме на жестовете малки,

да не ни вълнува толкоз темата “пари”,

че превръщаме се във човеци жалки!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бръм Бръмм Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, момичето ми! Много истинско и убедително! Гледай все така виждайки напред! Комплимент!
  • Много топло ми стана от думите ви! Трогната съм И Благодаря още веднъж на всички за прекрасните коментари!
  • Много интересна тема и много хубаво е написано! Майсторски! Поздравления!
  • Габи, невероятно стихотворение! Винаги ме изненадваш много приятно! Напълно съм съгласен с теб, много добре си изразила мнението си чрез стиховете! Чудесно е! Браво!!! Не мога да реша кое, от всичките куплети най ми харесва. Мисля че се е получило страхотно!
  • Мерси още веднъж! Радвате ме с тези думи!
    Повярвайте в мечтите си....

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...