10.12.2006 г., 21:42

Материална треска

1.6K 0 11

Нещо има им на всички днеска,

хората са сякаш болни, слепи,

тресе ги тях материална треска

и вълнуват ги неща нелепи.

 

Коли, прически, нови дрешки -

всичко трябва да е налице;

Имат ли пари - държат се нечовешки

безизрастност добива тяхното лице.

 

Опаковката нима е толкоз важна?

Не се котираш ако си идеалист!?

Тези хора са с душа продажна,

ако си с тях - бъди материалист!

 

Всички сме материалисти - да,

но някои - малко, други - много;

Малкото са твърде малко за беда

а многото - дори премного!

 

Гледат топло да им е на тях,

не е важно, че някой вън студува.

Кажете ми това не е ли грях?

- Егоизъм във душата да царува!?

 

Изтъкани сме от фалш и суета,

и душите ни пропадат бавно, бавно

Имаме си във сърцето красота,

а пропиляваме я сигурно и “славно”.

 

Нека бъдем по-човечни и добри,

и да се радваме на жестовете малки,

да не ни вълнува толкоз темата “пари”,

че превръщаме се във човеци жалки!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бръм Бръмм Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, момичето ми! Много истинско и убедително! Гледай все така виждайки напред! Комплимент!
  • Много топло ми стана от думите ви! Трогната съм И Благодаря още веднъж на всички за прекрасните коментари!
  • Много интересна тема и много хубаво е написано! Майсторски! Поздравления!
  • Габи, невероятно стихотворение! Винаги ме изненадваш много приятно! Напълно съм съгласен с теб, много добре си изразила мнението си чрез стиховете! Чудесно е! Браво!!! Не мога да реша кое, от всичките куплети най ми харесва. Мисля че се е получило страхотно!
  • Мерси още веднъж! Радвате ме с тези думи!
    Повярвайте в мечтите си....

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...