10 dic 2006, 21:42

Материална треска

  Poesía
1.6K 0 11

Нещо има им на всички днеска,

хората са сякаш болни, слепи,

тресе ги тях материална треска

и вълнуват ги неща нелепи.

 

Коли, прически, нови дрешки -

всичко трябва да е налице;

Имат ли пари - държат се нечовешки

безизрастност добива тяхното лице.

 

Опаковката нима е толкоз важна?

Не се котираш ако си идеалист!?

Тези хора са с душа продажна,

ако си с тях - бъди материалист!

 

Всички сме материалисти - да,

но някои - малко, други - много;

Малкото са твърде малко за беда

а многото - дори премного!

 

Гледат топло да им е на тях,

не е важно, че някой вън студува.

Кажете ми това не е ли грях?

- Егоизъм във душата да царува!?

 

Изтъкани сме от фалш и суета,

и душите ни пропадат бавно, бавно

Имаме си във сърцето красота,

а пропиляваме я сигурно и “славно”.

 

Нека бъдем по-човечни и добри,

и да се радваме на жестовете малки,

да не ни вълнува толкоз темата “пари”,

че превръщаме се във човеци жалки!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бръм Бръмм Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Браво, момичето ми! Много истинско и убедително! Гледай все така виждайки напред! Комплимент!
  • Много топло ми стана от думите ви! Трогната съм И Благодаря още веднъж на всички за прекрасните коментари!
  • Много интересна тема и много хубаво е написано! Майсторски! Поздравления!
  • Габи, невероятно стихотворение! Винаги ме изненадваш много приятно! Напълно съм съгласен с теб, много добре си изразила мнението си чрез стиховете! Чудесно е! Браво!!! Не мога да реша кое, от всичките куплети най ми харесва. Мисля че се е получило страхотно!
  • Мерси още веднъж! Радвате ме с тези думи!
    Повярвайте в мечтите си....

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...