Dec 10, 2006, 9:42 PM

Материална треска

  Poetry
1.6K 0 11

Нещо има им на всички днеска,

хората са сякаш болни, слепи,

тресе ги тях материална треска

и вълнуват ги неща нелепи.

 

Коли, прически, нови дрешки -

всичко трябва да е налице;

Имат ли пари - държат се нечовешки

безизрастност добива тяхното лице.

 

Опаковката нима е толкоз важна?

Не се котираш ако си идеалист!?

Тези хора са с душа продажна,

ако си с тях - бъди материалист!

 

Всички сме материалисти - да,

но някои - малко, други - много;

Малкото са твърде малко за беда

а многото - дори премного!

 

Гледат топло да им е на тях,

не е важно, че някой вън студува.

Кажете ми това не е ли грях?

- Егоизъм във душата да царува!?

 

Изтъкани сме от фалш и суета,

и душите ни пропадат бавно, бавно

Имаме си във сърцето красота,

а пропиляваме я сигурно и “славно”.

 

Нека бъдем по-човечни и добри,

и да се радваме на жестовете малки,

да не ни вълнува толкоз темата “пари”,

че превръщаме се във човеци жалки!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бръм Бръмм All rights reserved.

Comments

Comments

  • Браво, момичето ми! Много истинско и убедително! Гледай все така виждайки напред! Комплимент!
  • Много топло ми стана от думите ви! Трогната съм И Благодаря още веднъж на всички за прекрасните коментари!
  • Много интересна тема и много хубаво е написано! Майсторски! Поздравления!
  • Габи, невероятно стихотворение! Винаги ме изненадваш много приятно! Напълно съм съгласен с теб, много добре си изразила мнението си чрез стиховете! Чудесно е! Браво!!! Не мога да реша кое, от всичките куплети най ми харесва. Мисля че се е получило страхотно!
  • Мерси още веднъж! Радвате ме с тези думи!
    Повярвайте в мечтите си....

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...