26 февр. 2009 г., 11:00

Матине

998 0 2

                         Матине

 

Навън е лед,

пази се,  да не се подхлъзнеш!

Навън е студ,

облечи се, за да не измръзнеш!

 

След тези взаимни поръчения,

изречени от все сърце,

решихме да си направим развлечение

и тръгнахме на матине.

 

НДК - широки коридори,

зала шест, картини подредени,

и много хора - млади, стари,

от музиката запленени.

 

В залата столове и много камери,

в средата - пултове и микрофони,

Квартет "Димов "щеше да свири,

този концерт ще го запомним.

 

И свириха хората - увлечени, в захлас,

цигулките плачеха в ръцете им,

имах чувството, че свирят само за нас,

за да изпълнят с радост сърцата ни.

 

Радостни и доволни бяхме в този ден,

душите ни с нежни звуци бяха погалени,

аз много се радвах, че ти беше до мен,

тези мигове няма да бъдат забравени.

 

Разделихме се и ти си отиде,

застанах и дълго гледах след теб.

Тръгнах си, но където и да идех,

имах чувсвото, че си редом до мен.

 

Не! Ти беше вътре в мен!

 

              януари 2000 година

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • това е...красиво изразено чувство...с много нежност и обич.
    хубаво е, Асен...
  • Поздрави! Хубаво е, че пищете за София - поколенията дали ще знаят как сме живяли някога...? Тези стихове са подарък за тях, макар да са с лично послание.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...