Feb 26, 2009, 11:00 AM

Матине

  Poetry » Love
997 0 2

                         Матине

 

Навън е лед,

пази се,  да не се подхлъзнеш!

Навън е студ,

облечи се, за да не измръзнеш!

 

След тези взаимни поръчения,

изречени от все сърце,

решихме да си направим развлечение

и тръгнахме на матине.

 

НДК - широки коридори,

зала шест, картини подредени,

и много хора - млади, стари,

от музиката запленени.

 

В залата столове и много камери,

в средата - пултове и микрофони,

Квартет "Димов "щеше да свири,

този концерт ще го запомним.

 

И свириха хората - увлечени, в захлас,

цигулките плачеха в ръцете им,

имах чувството, че свирят само за нас,

за да изпълнят с радост сърцата ни.

 

Радостни и доволни бяхме в този ден,

душите ни с нежни звуци бяха погалени,

аз много се радвах, че ти беше до мен,

тези мигове няма да бъдат забравени.

 

Разделихме се и ти си отиде,

застанах и дълго гледах след теб.

Тръгнах си, но където и да идех,

имах чувсвото, че си редом до мен.

 

Не! Ти беше вътре в мен!

 

              януари 2000 година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асен Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • това е...красиво изразено чувство...с много нежност и обич.
    хубаво е, Асен...
  • Поздрави! Хубаво е, че пищете за София - поколенията дали ще знаят как сме живяли някога...? Тези стихове са подарък за тях, макар да са с лично послание.

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...