Feb 26, 2009, 11:00 AM

Матине

  Poetry » Love
1K 0 2

                         Матине

 

Навън е лед,

пази се,  да не се подхлъзнеш!

Навън е студ,

облечи се, за да не измръзнеш!

 

След тези взаимни поръчения,

изречени от все сърце,

решихме да си направим развлечение

и тръгнахме на матине.

 

НДК - широки коридори,

зала шест, картини подредени,

и много хора - млади, стари,

от музиката запленени.

 

В залата столове и много камери,

в средата - пултове и микрофони,

Квартет "Димов "щеше да свири,

този концерт ще го запомним.

 

И свириха хората - увлечени, в захлас,

цигулките плачеха в ръцете им,

имах чувството, че свирят само за нас,

за да изпълнят с радост сърцата ни.

 

Радостни и доволни бяхме в този ден,

душите ни с нежни звуци бяха погалени,

аз много се радвах, че ти беше до мен,

тези мигове няма да бъдат забравени.

 

Разделихме се и ти си отиде,

застанах и дълго гледах след теб.

Тръгнах си, но където и да идех,

имах чувсвото, че си редом до мен.

 

Не! Ти беше вътре в мен!

 

              януари 2000 година

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Асен Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

  • това е...красиво изразено чувство...с много нежност и обич.
    хубаво е, Асен...
  • Поздрави! Хубаво е, че пищете за София - поколенията дали ще знаят как сме живяли някога...? Тези стихове са подарък за тях, макар да са с лично послание.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...